Губи време

Напоследък ми се случва нещо странно, ужасно много ми се пише, но нямам време, няма за какво и няма с кого?! Нищо не ми остава друго освен да чета, да се мотая по форуми и да чета купища новини изникващи от безкрая на интернет. Какво мога още да разкажа, ежедневие и монотонност.

Новините все едни и същи, темите до болка познати или с две думи – нищо ново под слънцето. Всъщност думите са повече, но се връщам към една стара и позабравена мисъл казана от Карл Сандбърг, че: Нищо не се случва, освен ако преди това не е било мечта.

Истински реализъм, аз съм живото доказателство за това как мечтите се превръщат в реалност, как живота може да бъде по-добър, ако сами си помогнем за това. В едно съм сигурен, че всеки от нас има мечти вътре в себе си. Има нещо, което ни дава сила, когато се раждаме. Има нещо, което ни пази и води през целият ни живот на земята. Всеки от нас има нещо специално, като напълно подкрепям тезата, че всеки един от нас е уникален. Всъщност проблемът идва от това, да намериш точното си място под слънцето. Всичко е възможно, стига да имаш смелост и желание да се бориш за това.

Нямах намерение да задълбавам толкова тези проблеми, защото отвътре ме напира желанието да пиша за смях и глупости. Мисля, че се превърнах в онзи незабравим герой – лисицата, дето казала, че гроздето било кисело. Но нейсе… това да бъде проблемът. Всъщност исках да изкажа насъбралата се „болка”от по-отдавна. Случиха се толкова събития, а така и не намерих време да напиша два реда за това: нека се върна няколко седмици назад и да обобщя своето виждане за кралската сватба. Дано не се превръщам нещо, като старо куче медалист?

Ожениха се тези хаймани и това е! Няма връщане назад. Колкото до булката не и завиждам.Много места ще види по света, с много хора ще се запознае, но няма да е свободна да прави каквото си поиска. От този ден вече няма да може да яде миди, защото кралското семейство имало психоза от стомашно разстройство, както и мазни хамбургери. Изобщо не и завиждам. Това живот ли е? Всъщност хубава сватба беше, кралска! Друго какво да споделя освен, че се възмущавах над глупавите коментари от страна на банда журналисти, клекнали да разсъждават защо оркестъра правел тегели напред – назад по лондонските улици.

Хубава сватба, 5 милиона лири струва на техните данъкоплатци... да им е честита, заслужена сума на фона на богатото кралство. И генерира само за Лондон 30 милиона лири приход само за един ден, пари от туризъм не е лошо, нали? Чудо голямо, че накрая на церемонията при официалното представяне на младоженците от Бъкингамския дворец бабето /Кралицата/ се разсърди, че се целунали два пъти, врътнала се и се прибра. Има си обяснение за това: Не е причината в целувката, мамита просто огладня, от свежия въздух, от голямото вълнение, пък беше почти 14 часа време е за похапване. В крайна сметка тя е английската кралица, тя коли, тя беси пък и за какво и е да седи и да зяпа народа.

Като споменах – кралска сватба, въобще не очаквах парад на кичозни шапки и натруфени кокони да препускат напред назад и да показват състоянието си. Това, че отбрано общество има пари не им пречи да се превърнат в клоуни. Живо доказателство за това е братовчедката на Уйлям – Беатрис. Колкото и добра фантазия да имам, колкото и добра култура в модата да имам, не мога да не отбележа, че това беше смотана шапка, беше ужасно смешна! Нещо като озъбен кон пред публика пък и тя, момата е леко грозничка но това е вече в историята. За всеобща народна веселба инцидента с падналия ездач от кортежа и свободно препускащия, галопиращ кон по лондонските улици не можа да помрачи цялото това знаменателно събитие. Минало, заминало!

Важното беше настроението, любовта, младостта и мечтата на малките момичета да намерят един своят принц. Други тайно ще си помечтаят да станат я певици, я чалгаджийки /защото това няма нищо общо с певиците/ и така унесен в мисли и звучаща музика в главата не мога да не подмина кичът на съвременната субкултура – Евровизия. Ще си позволя да използвам два етикета – кич и бананова република. Първият е за тези, които все още мислят, че с циркови номера и гълтане на саби и ножове и подскачане напред, назад по сцената със смешни костюми и прочее, ще завладеят сърцата на бедните европейци по цялото земно кълбо!

Няма друг такъв форум, където всичко да се диктува от политически и географски понятия. Що се касае за банановата република – това се отнася конкретно за Азербайджан въпреки, че републиката се счита за едно от най-важните места в света по отношение на нефтени залежи. Около 90% от експорта, както и 50% от производството, идват от нефтодобивния отрасъл.

Освен това Баку е наречен "Европейският Дубай"… моля, публиката да седне. Сигурен съм, че като домакини на Евровизия, ще се справят блестящо но в знак на протест аз повече няма да гласувам, няма да гледам тази тъпотия до момента в който не бъдат допуснати да гласуват Китай, Индия, Иран, Пакистан, Етиопия, Зимбабве… Въпросът е не ние къде сме и на какво сме способни като нация, защото фактите доказват, че никой не гласува за нас. Нямаме си свой покровител съсед или някой друг европейски събрат.



Единствено трябва да разчитаме на таланта си и на уж справедливото гласуване и преброяване на SMS-и. Всъщност можем да критикуваме на воля, в това поне ни бива и ако имаме шанс да спечелим олимпийско злато в тази дисциплина, то със сигурност ще сме повече от олимпийски шампиони. Това което ни отличава винаги от другите нации е пусти манталитет. Казано по-образно мечтата на съвременния патриот е не да умре за Родината, а да утрепе някого..

Всъщност какво можем да очакваме още и още и още от живота… Живеем си като в тъп холивудски екшън, съчинен от закъсали за идеи надрусани сценаристи. Защото това, което чета и гледам /понякога по/ в българската телевизия /а това е много рядко/ си давам сметка, че трезвен човек не може да го измисли тези неща. Реших да споделя с вас тези мои „мъки” и стана. Сега ми е леко на душата, мога да изпия някоя бира и да хрупам пържени картофки, това е любимото ми.

Всъщност забравих да кажа най-важното обожавам този адвокатски израз: "Няма законова пречка".

За какво?

За финал един кратък виц:

Излиза един прилеп от пещерата си. Блъска се в едно дърво, после във второ, трето… Накрая спира, сваля си слушалките и казва: – Ей, с Ipod ша фана да се утрепа някъде.