Вместо ягоди, ще берем...

Преди две седмици отново се занимавах с пътниците заминаващи за България. Гледах лицата на нашенците дошли в Белгия – кой на екскурзия, кой да види роднини, приятели, други да изкарат някой лев и да подпомогнат семейството.

Интересно, как се отличават всичките тези лица, от тези, които пътуват с настроение и желание за екскурзия и другите потънали в мисли как да свържат двата края и кога ще дойдат отново за да се превърнат в „роби” на местното население. Защо ли?

Днес отворих един електронен вестник и видях множество обяви, които приканват иначе недоверчивия нашенец да ходи да работи в Англия, Холандия, САЩ, че дори и в Португалия. Защо решиха англичаните, че в България не растат ягоди, нямам представа? На времето имахме страхотни полета някъде из Пловдивско или Петричко, растяха едни такива сочни, месести ягоди и други плодове направо лигите да ти потекат. Спомням си, че в Петрич съм ял най-хубавите праскови.

Сега обаче при прочитане на обявата насърчаващи бедният българин да отиде да бере ягоди в мрачната и дъждовна Англия си казах, те нямат ли си местно население, което да се впусне да „опасе” пусти ягоди. Толкова народ се събра на онзи маскарад – сватбата на принца и девойката от народа, а не могат да си организират селското стопанство. Реших да се обадя на посочените телефони и да се осведомя всъщност дали обявата е сериозна. Бригадата беше по „избор”… Едномесечна, двумесечна, тримесечна и т.н дори и целогодишна.

Като се свършат ягодите, започва брането на цикорията, след това събирането на картофи и прочее. Заплащането е твърдо - по пет евро на час или десет лева, както искате може да приложите курсът на БНБ или друг подходящ. В първия момент си казах, ей защо когато бях студент, нямаше бригада за ягоди в Англия, а все ме пращаха да скуба тютюна из гоцеделчевските села? Благодарих на оператора и затворих телефона. След обаждането се замислих: Има ли сега български ягоди изобщо и къде?

Отново съм на летището и реших да попитам един пътник, който изглеждаше добре обрулен от белгийския вятър и си помислих, че цял живот е бил по къра: - Ще отидеш ли да береш ягоди за пет евро на час? Той ме погледна смръщено и ми каза: - Язе съм у строителството 40 евро на час имам… ти ме пращаш да берем ягоди, оти се не гръмнеш? Да интересно решение ми предложи човека, но има хора, които са готови на всичко, само и само да изкарат някой лев.

И всичко това, защото палавата ни икономика, така диктува правилата си, че е невъзможно да бъдеш работник и да не знаеш английски език плюс още един западен език. После доволно се радваш на заплата от 500 лева и си казваш, добре я докарахме. Можеше да бъде по-зле!

В продължение на два часа си имах приказка с електротехници, дърводелци, бояджии и други труженици от сектора на сивата икономика, дошли на гурбет в иначе селскостопанското кралство Белгия. Селяни са си хората тук. Обичат земята си и работят с всички сили и средства, за да произвеждат и наистина произвеждат страхотни неща. Разбира се, цените са европейски, но за ваше сведение са по-евтини от българските. Бройка краставица – 28 цента, килограм белгийски домати ЕКО – БИО – 1.23 евро. Половин килограм ягоди /аман от пусти ягоди/ - 1,55€.

Още по-интересно е на „черния пазар”, всяка неделя където се събират всякакви работници. В изобилие и от всички националности. Всички сами си определят размера на възнагражденията, продължителността на работното време. Казах си: - Да взема българи? Предстоеше ми ремонт. После се разколебах – не, не наемай българи! Защо? Един вътрешен глас ми нашепваше остро: според стара българска строителна традиция винаги ще има някаква недовършена работа. После ще ти се налага да ги викаш допълнително защото някой е „усрал” нещо и понеже душа широко скроена – абеее ти нали знаеш, няма проблеми! Винаги след това има много, ужасно много проблеми, още повече, че никой ама никой не ти предложи да издаде документ за получена сума или извършена услуга. „Нали знаеш как е”? – дяволито ми намигат нашенци от Североизточна България с лек ориенталски привкус.

От летището си купих запалка – струва 80 цента и продавача ми даде касова бележка за това. В България си купих компютър преди 2 години и така и не ми дадоха касова бележка – само гаранционна карта, то това било по-важно, за фактурата да мина в четвъртък след 15 часа, тогава счетоводителката ще бъде тук!

Какъв оборот прави една фирма и по колко лева действително взимат работещите там скоро няма да узнаем, защото както е наследено от култа – всичко е обвито в мистика и тайнство.
В цяла Европа който ти продаде мебели, той идва веднага да ги сглоби, услугата даже е безплатна. В главата ми се роди лудата идея да си поръчам мебели от България ще ми излязат по-евтино, но една позната в едно с жена ми, ми каза: - Ти да не си мръднал, ще ти продадат не мебели, а кашони със строшени мебели и за сглобяването, ще те издоят допълнително, особено ако разберат, че живееш в чужбина! Бъди сигурен, че ще ти дадат бюро без чекмедже или гардероб без лост за закачалки, така че пак да ги търсиш. Помислих и си казах, да права е, още повече, че не искам да изброявам всички битови идиотизми, вие ги знаете по-добре и от мене, които могат да ми се случат.

Всъщност сега си давам сметка, че при социализма частниците бяха наплашени от държавен контрол и гледаха да се договорят с клиента за по-добри условия и качествена работ. Сега при капитализма няма на кого да се оплачеш, тъй като имаш право на избор - да си избереш кой ще те измами до последното левче.

Къде са данъчните инспектори или какъвто се назовава контролът в нашето "царство"? Кой и какъв контрол упражнява, така и до ден днешен не ми стана ясно, но си казах -и те са хора трябва да изкарат някой лев. Иначе нека си повишават квалификацията на гърба на данъкоплатеца, като изучават чужди езици, посещават семинари и прочее.

Нали трябва да са в крак с всички съвременни глупави изисквания.

Онзи ден имах полет на пътници за Букурещ, пътуват доста българи за там, тъй като е по-близо на всички нашенци от Северна България да летят до румънската столица и оттам до българската граница – забележете – Румънците са организирали транспорт по въздух, суша и вода. Цените са по-ниски и по-практично е да НЕ летят до София и след това да бият път до Русе поне още 500 км. Интересно нали? Защо румънците, а не българската страна не направи нещо по въпроса?

Един човек леко подпийнал ме настигна и ми стисна ръка, каза: - Господине, гордея се с вас, че сте наш представител тук! – разплака се… след което продължи, аз съм на 67 години и дойдох тук да работя и сега се връщам. Но пак ще дойда. Кажи ми, господине, защо не пуснете повече самолети да хвърчат до Брюксел?

Усмихнах се и му казах, че от мен нищо не зависи. Но както е тръгнало ще имаме вече всеки ден полет, а още по-добрата новина е, че полетите ще бъдат след обедни, вечерни, не сутрин рано в 4 часа, когато слотовете са по-евтини, а цените на самолетните билети по-скъпи.

Бях тръгнал да изпуша една цигара. Човекът се оказа стар строителен работник, т.е. човек от бранша, подхвана ме за ръка, като на стар приятел и ми предложи една от неговите папируси. Взех я, въпреки, че не понасям евтин тютюн за да не обидя човека и той започна с мечтателен поглед и видимо повдигнато настроение да ми разказва какво го довело в Белгия и за младостта и за внуците и жената и …

си казах, при тази либерална икономика и свободно движение на хора, скоро ще берем ягоди и на луната… а дотогава не ни остава друго освен да берем ядове!